Някъде около Милениума за пръв път съдбата ме сблъска с човека Драго Кузов и мястото, станало известно по-нататък през годините като „Магазина на Несторов“ или просто „Хигиената“.
Виновниците това да се случи може и да не са предмет на историята, но и до днес пазя в главата си спомен за гаража, пълен с велосипеди и щракнати като от светкавица картини от краткото ми посещение в един апартамент, където почна да се случва всичко, което по-късно стана известно като DRAG bicycles Ltd.
Когато през 1971-ва година семейство Кузови се премества от Брългария в град Ярославъл (тогава в СССР, сега в Русия), едва ли петнайсетгодишният хлапак си е представял колко сачми за лагери ще трябва да сортира с магнитче, докато изтъркаля целия път от недодяланите ХВЗ-та (така се наричаха произведенията на Харковските машиностроителни заводи) до мечтаните от всички нас Bianchi, Peugeot, Pinarello и... до собствената марка DRAG.
Разговаряме в офиса му и между многото истории и младежки спомени научавам за началото, а после и за края на активната му състезателна дейност след завръщането на семейството в България. Въпреки успехите му като студент в съветският ВИФ (Государственный центральный ордена Ленина институт физической культуры (ГЦОЛИФК), майсторът на спорта е пратен да „изпълни дълга си към Родината“ в артилерийски полк в Пазарджик.
Две години по-късно го виждаме в ролята на треньор на младежите в „Левски Спартак“, по това време един от двата най-големи колоездачни клуба в България. Зареден с младежки жар и амбиция, учи младите колоездачи на всичко, което е успял да събере като опит в досегашната си кариера. В същото време не престава да попива знания и тънки технически хитрости от „чичо Стоян“, личност с авторитет и тежест, един от най-опитните велосипедни механици през онези трудни години, в които не можеше да се намери главина, декланшор или плоча за курбел просто от магазина...
И така, от велосипедите на децата, през нуждата да поддържаш собствения си велосипед, а и на приятелите също, малко по малко се ражда идеята за сервиза-магазин, или иначе казано място, където хората и велосипедите им да са „у дома“.
Годината е 1983 –та, а малкият гараж на бул. „Димитър Несторов“ постепенно се е превърнал в едно от предпочитаните места за ремонт на велосипеди в столицата. Дотолкова, че, когато пътувайки към Пакистан, холандският пътешественик Том Ван Маверик минава през София, посочват му гаража на Драго като най-удачното място за наложителните текущи ремонти.
И работата се свършва толкова добре, че тридесет години по-късно Ван Маверик си спомня за случките в София и праща на Драго снимката, която си правят двамата за спомен пред зелената врата. Ала освен спомена, жив е и самият велосипед . Грижливият собственик го е възстановил и запазил като хубав спомен за минали приключения.
Годините минават, изпълнени с перипетиите на деветдесетте – време на бурни промени във всичко и навсякъде. Части и консумативи се намират трудно и въпреки тесните връзки между тогавашните играчи на сцената на частната велоинициатива, търговията е донякъде наивна и с нищожни обороти, а ориенталските търговски похвати съвсем не са чужди на никого.
Куфарните набези до съседна Турция и опитите за съдружия с финансово по-стабилни фирми от бранша са инициативи, които остават с ограничен успех и макар да носят полезен опит не успяват да стабилизират истински нещата . Килимена стена разделя бизнеса на две съвсем различни посоки, но продажбата на конфекция от едната и проявената воля и упоритост от другата спасяват начинанието през трудното десетилетие. Новто хилядолетие сякаш дава нов тласък на работата и отново на мястото на дрехи и спално бельо сепоявяват велосипеди. Започва производството на нова българска марка – ДРАГ.
Горе-долу по това време и аз за пръв път видях малкото помещение, пълно с интересни, лъскави и шарени неща. И отново причината беше пътешествие – този път на Владимир Сорокин, който макар и странна личност, успя да направи околосветско пътешествие и Драг го подкрепиха в трудното начинание. Приятел беше ушил дисаги и торби за багаж за Сорокин и покрай него се запознах и с мястото и с хората, благодарение на които то стана това, което е и в момента – неотменна част от велосипедната култура на София. Някак си не мога, изброявайки на ум названия като „Колодрума“, „Монцата“, „Дъртовете на Цуцо“ и прочее велосипедни репери, да пропусна „Хигиената“, както е известен от години малкият голям гараж. Оттогава минаха седемнайсет години и много хора се научиха що е то велосипед, търговия и механика там. И успяха да направят още повече хора съпричастни към велосипедната култура, нещо, което винаги е била скрита, а в същност по-скоро явна цел на Драго Кузов и неговият екип.
Сега, след четири месеца ремонт магазинът отново отвори гостоприемно врати. Макар да е „пораснал” значително и от малкият гараж със зелени врати да е останал само споменът, сигурен съм, че новото начало ще продължава да събира пред витрините и стендовете в сервиза всички нас, запалените от една и съща страст – велосипеда.
Камен Котев
23 март 2017 г.
Още статии:
